Идва ли времето и частните болници да правят търгове за лекарства?
Тази седмица осъмнахме с новината, че Европейската комисия стартира произвеждане за определяне на нарушаване (infringement procedure), като изпраща публично уведомително писмо до Румъния, и издава стимулирани мнения заради неспазване на законодателството в региона на публичните поръчки в България и Испания. Причината е отводът на България да задължи частните лечебни заведения да разпореждат публични поръчки, даже когато те са отчасти финансирани с обществени средства.
След издаденото стимулирано мнение България разполага с два месеца да поправи законодателството си, а в случай че това не се случи е доста евентуално Европейската комисия да предяви иск против страната ни пред Съда на Европейския съюз. В подтекста на актуалната политическа обстановка у нас обаче спазването на този период наподобява по-скоро имагинерно. А и историята демонстрира, че този проблем не е резултат от инцидентен пропуск или недовиждане, а умишлено решение, подкрепяно от мощно заинтригувани групи, което прави превъзмогването му още по-трудно.
Спорът би трябвало или не би трябвало частните лечебни заведения да организират поръчки е остарял, като процедура по произвеждане за определяне на нарушаване ни заплашва от най-малко 2019 година. Само преди няколко месеца министерството на финансите се опита да поправи законодателния пропуск, като предложи промени в закона за публичните поръчки, които да подсигуряват провеждането на публични поръчки за медикаменти, платени с публичен запас от страна на частните лечебни заведения. По данни на МФ над 750 млн. лв. публични средства годишно се изразходват непрозрачно заради неналичието на търгове за медикаменти, консумативи и медицински произведения в частните лечебни заведения. Предложенията за смяна на законодателството бяха отривисто отхвърлени в пленарната зала с претекстове, че пазарът самичък регулирал цените, които частните лечебни заведения реализирали за артикули и услуги в посока оптимално надолу.
Това обаче не се оказва правилно съгласно изнесените още през 2020 година данни от шефа на Националната здравноосигурителна каса за разлики от 7 пъти в цените на едни и същи медикаменти сред държавните и частни лечебни заведения, които касата е заплащала. Скъпо коства на данъкоплатеца лобисткият напън от страна на лица, които имат интерес да употребяват безотговорно обществени средства. Да напомним също и че опитът да се преодолеят тези другояче необясними разлики с централизиран електронен търг – т.е. обща поръчка за всички лечебни заведения и идентични цени на доставяните лекарства – стабилно се провалят.
През 2021 и 2022 година търговете бяха обжалвани пред Комисията за защита на конкуренцията от търговци на медикаменти, като и в двата случая Комисия за защита на конкуренцията почете жалбите (виж повече тук и тук) с съвсем идентични причини, твърдящи, че едно и също изискване на възложителя лимитира излишно конкуренцията. И двете решения са доказани от Върховен административен съд, а за външния наблюдаващ остава въпросът за какво след първото решение министерството на опазването на здравето още веднъж включва същото оспорено условие и при идващия търг – немарливост или умишлено пропадане?
Частните лечебни заведения, които са към 40% от всички лечебни заведения за болнична помощ в България, оперират в огромна степен с обществен, а не личен запас. Ако здравната каса заплаща, това лимитира натиска върху тях да реализират оптимално добра цена за стоките и услугите, които купуват. Това постанова условието те също да организират обществени процедури за поръчка на артикули и услуги. Ако не желаят, са свободни да излязат в действителност на пазара – с цел да са в действителност пазарни връзките обаче те би трябвало дават услуги единствено против възнаграждение от пациента без да чакат финансиране на действия от НЗОК.
Свободната пазарна конкуренция в дълготраен проект реализира оптимални изгоди за потребителите и неслучайно е пиедестал на правото на Европейския съюз. Когато страната, директно или посредством следени от нея субекти изразходва обществен запас, конкуренция може да се реализира посредством обществени поръчки на артикули и услуги, извършени при ясни и транспарантни правила. Тези правила се подсигуряват от институции, закони и процедури, годни за всички участници на пазарите, условия за осъществяване на процедурите, благоприятни условия за транспарантно обжалване на поръчките пред Комисията за защита на конкуренцията и след това пред Върховния административен съд. Те включват и гласност на постигнатите условия по договорите, тъй че данъкоплатецът да знае какво се случва с платените от него налози и осигуровки.
Източник: Институт за пазарна икономика
След издаденото стимулирано мнение България разполага с два месеца да поправи законодателството си, а в случай че това не се случи е доста евентуално Европейската комисия да предяви иск против страната ни пред Съда на Европейския съюз. В подтекста на актуалната политическа обстановка у нас обаче спазването на този период наподобява по-скоро имагинерно. А и историята демонстрира, че този проблем не е резултат от инцидентен пропуск или недовиждане, а умишлено решение, подкрепяно от мощно заинтригувани групи, което прави превъзмогването му още по-трудно.
Спорът би трябвало или не би трябвало частните лечебни заведения да организират поръчки е остарял, като процедура по произвеждане за определяне на нарушаване ни заплашва от най-малко 2019 година. Само преди няколко месеца министерството на финансите се опита да поправи законодателния пропуск, като предложи промени в закона за публичните поръчки, които да подсигуряват провеждането на публични поръчки за медикаменти, платени с публичен запас от страна на частните лечебни заведения. По данни на МФ над 750 млн. лв. публични средства годишно се изразходват непрозрачно заради неналичието на търгове за медикаменти, консумативи и медицински произведения в частните лечебни заведения. Предложенията за смяна на законодателството бяха отривисто отхвърлени в пленарната зала с претекстове, че пазарът самичък регулирал цените, които частните лечебни заведения реализирали за артикули и услуги в посока оптимално надолу.
Това обаче не се оказва правилно съгласно изнесените още през 2020 година данни от шефа на Националната здравноосигурителна каса за разлики от 7 пъти в цените на едни и същи медикаменти сред държавните и частни лечебни заведения, които касата е заплащала. Скъпо коства на данъкоплатеца лобисткият напън от страна на лица, които имат интерес да употребяват безотговорно обществени средства. Да напомним също и че опитът да се преодолеят тези другояче необясними разлики с централизиран електронен търг – т.е. обща поръчка за всички лечебни заведения и идентични цени на доставяните лекарства – стабилно се провалят.
През 2021 и 2022 година търговете бяха обжалвани пред Комисията за защита на конкуренцията от търговци на медикаменти, като и в двата случая Комисия за защита на конкуренцията почете жалбите (виж повече тук и тук) с съвсем идентични причини, твърдящи, че едно и също изискване на възложителя лимитира излишно конкуренцията. И двете решения са доказани от Върховен административен съд, а за външния наблюдаващ остава въпросът за какво след първото решение министерството на опазването на здравето още веднъж включва същото оспорено условие и при идващия търг – немарливост или умишлено пропадане?
Частните лечебни заведения, които са към 40% от всички лечебни заведения за болнична помощ в България, оперират в огромна степен с обществен, а не личен запас. Ако здравната каса заплаща, това лимитира натиска върху тях да реализират оптимално добра цена за стоките и услугите, които купуват. Това постанова условието те също да организират обществени процедури за поръчка на артикули и услуги. Ако не желаят, са свободни да излязат в действителност на пазара – с цел да са в действителност пазарни връзките обаче те би трябвало дават услуги единствено против възнаграждение от пациента без да чакат финансиране на действия от НЗОК.
Свободната пазарна конкуренция в дълготраен проект реализира оптимални изгоди за потребителите и неслучайно е пиедестал на правото на Европейския съюз. Когато страната, директно или посредством следени от нея субекти изразходва обществен запас, конкуренция може да се реализира посредством обществени поръчки на артикули и услуги, извършени при ясни и транспарантни правила. Тези правила се подсигуряват от институции, закони и процедури, годни за всички участници на пазарите, условия за осъществяване на процедурите, благоприятни условия за транспарантно обжалване на поръчките пред Комисията за защита на конкуренцията и след това пред Върховния административен съд. Те включват и гласност на постигнатите условия по договорите, тъй че данъкоплатецът да знае какво се случва с платените от него налози и осигуровки.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ